Какво се случва, ако бебето не развие “базисно доверие към света”? Кои фактори и условия стимулират развитието на това новообразувание?

Magdalena Dimitrova

Детето идва на този свят с удивителната способност да се развива емоционално. То е особено чувствително към чувствата на своята майка. Чудесно е да наблюдаваш как кърмачето се предава в ръцете на майка си за първи път,ако тя наистина го желае. То се притиска към майчиното тяло и доволството му е очевидно за всички.

Но първата среща на детето с една майка, която не го желае,представлява съвсем различна картина. Това бедно дете не е задоволено. За него очевидно се грижат отнемай къде,тормозят го и то явно е нещастно. Това може ясно да се види,когато майката е разтревожена или потисната,дори и без да го съзнава. За детето майката е отражение на това, което става в заобикалящата среда,чрез нея то комуникира със света на тази възраст. Ако тя има своите страхове и тревоги,тя ще ги проецира на детето и то ще приема света през призмата на нейните страхове, ще го възприема като заплашителен и опасен.

От това следва,че социалното качество,което детето трябва да изгради през този период,за да продължи нормалното развитие на психиката,е “базисно доверие към света”. Ако тази първа /бариера/ не бъде преодоляна от детето и не се изгради “базисно доверие”, най-вероятното качество на психиката, което се появява към края на първата година, е “базисно недоверие”.

Именно непълноценната връзка с майката създава опасност от създаване на ниска самооценка,страх от изоставяне, неефективни стратегии за справяне в ситуации на дистрес и непълноценни афективни връзки. Раздялата с майката оказва отрицателно влияние и когато тя е продължителна или детето се отглежда в институции без възможност за формиране на привързаност може да доведе до задръжки в развитието и дори летален изход.

Следователно “базисното доверие” е общото чувство на доверие /увереност/ към другите хора като доброжелателно настроени и сигурни,а социалната среда като стабилно, безопасно място.

Е.Ериксън тънко е забелязал,че необходимо условие за формиране на “базисно доверие” към другите хора и света като цяло зависи от качеството на майчината грижовност,при това не от количеството храна или нежност към детето,а от способността на майката да изгради в детето усещане за постоянство /тъждество/,“разпознаваемост” на чувствата. Според него “базисното доверие” означава доверие не само към външния свят, но и доверие към вътрешния свят, т.е. доверие в себе си, възможността на собственото тяло да се справи със собствените вътрешни /биологични/ подбуди.Например такова доверие е изградено когато детето е в състояние да остане само без майката /да се “отдели” от майката/ без прекомерна тревога или страдание.

Затова е толкова важно да разберем,че децата са особено чувствителни още от рождението си. Макар да знаят много малко,начинът им на общуване с техния свят е преди всичко на нивото на чувствата.Това е съществено. Разбирате ли го? Първите детски впечатления за света идват чрез сетивата. Това изглежда чудесно,макар и малко плашещо,когато мислим за неговата значимост.

Емоциите на детето определят начина,по който то вижда своя свят – на родителите си,на семейството си, на самото себе си. Това означава,че тогава изкристализира отношението на откритост (или закритост) към света. Въпросът е в това,че детето е не само свръхчувствително, но и уязвимо.

Сигурно много пъти сте се запитвали как става така, че някои деца израстват като обичливи, слънчеви създания, а други цял живот остават в плен на вътрешните си терзания.

Базисното (не)доверие започва с родителите и близките роднини и се обобщава на основата на общуване с тях. Та нали те са първично целият свят за детето! То се формира буквално от първите дни, когато безпомощното бебе усеща, че посланията му за грижа и помощ са своевременно възприети от възрастните и то е в сигурни ръце. Тогава светът се превръща в едно уютно място, където винаги може да разчита на грижи и внимание. Ако това обаче не се случи, малкият човек остава парализиран от страха, тревогата и чувството за тотална несигурност. Тези преживявания не само деформират емоционалния строй, но не рядко пораждат и сериозни болестни изменения.

Например,ако детето възприема своя свят като отвратителен,нелюбящ,груб, омразен,тогава най-големият враг на детето според мен – страхът и тревогата – ще увреди говора му,поведението му,способността му да общува и учи.

Като екзестенциално отношение привързването е свързано с изграждането на „базисното доверие”. Със своето присъствие майката може да внуши на бебето посредством телесния допир, че то може да се довери на света и на себе си.

От четвъртия месец нататък бебето започва да фокусира своята привързаност само върху един човек. Най-често това е този, който непрекъснато се грижи за него и откликва на желанията и нуждите му,а именно – майката! Тя се очаква да е мила,сърдечна, нежна,винаги откликваща,да обгрижва винаги навреме и с обич малкото същество. Важно условие за формиране на сигурна привързаност са последователните взаимоотношения с този един човек! Ако майката не харесва физическия контакт с бебето си,ще формира несигурна привързаност! Детето ще израсне емоционално хладно, сдържано,несигурно в себе си и в околния свят,без развито базисно доверие и позитивно светоусещане! То няма да може да изразява емоция,да изживява пълноценно събитията,да внедрява образи на любими хора и да ги възпроизвежда,да поддържа зрели отношения на партньорство,да търси обич и най-вече – да дарява такава! Обикновено това е типичният образ на изоставените деца в домовете. Затова е препоръчително осиновяването да се извърши не по-късно от навършване на 6 месечна възраст на бебето!

Усмивките и плача на тази възраст са показатели за емоционалния заряд на бебето.От всички усмивки на детето най-изразителна е тази,която е отправена към майката. Тя разкрива истинската радост на детето и включва израза на очите.Тя е отговор на чуждото присъствие и израз на едно вътрешно топло отношение. Като отговор на въздействието на възрастния,тя зависи от неговото поведение,от неговото ласкаво,грижовно и любовно отношение. Майчината безчувственост и неотзивчивост е главната причина за плача. Когато бебето овладее нови способности за поддържане на взаимността,за привличане на вниманието,то не използва така често плача,ако неговата майка е била отзивчива. Ако в миналото детето е преживяло тази отзивчивост и чувствителност,то ще развие чувство на доверие и по-голям контрол върху ситуацията,в която е въвлечено, ще се чувства обичано,защитено,което ще му помогне да развие по-късно своята независимост.

Привързаността въвежда в един свят на сигурност,на топлота,на приютеност,разкрива битието като „не – враждебно – на – мен - битие”. Раздялата с майката поставя детето в едно „не – истинско - битие”,битие на захвърленост, на страх и несигурност. За детето раздялата с майката не е просто разрушаване на една външна връзка, това е загуба на една необходима част от него. Това е началото не само на загубата на другия, но и на загубата – на себе си,загубата на собствената идентичност.

Загубата на майката и нейната любов поражда несигурност и тревожност, която ще се повтаря и в по-късните периоди на жизнения цикъл.

Изводът е,че “базисното доверие” е отражение на качеството на първите социални привързаности и слага основите на почти всичко останало.

Науката, а и ежедневния опит на всеки от нас недвусмислено показват, че любовта и омразата не идват от небитието. Те се предават от поколение на поколение като своеобразен емоционално-генетичен код. Разликата с биологичната наследственост обаче е тази, че ние можем съзнателно да променяме този код ако съумеем да заредим децата си с повече обич и им спестим някои от преодолимите горчилки.

Всяко дете има определени емоционални нужди и от това, дали те са задоволени (чрез любов,разбиране,отхвърляне и т.н.),се определят много неща. Първо, това определя детските чувства: дали е доволно, сърдито, потиснато или радостно. Второ, това влияе на поведението му: дали е послушно, непокорно, щастливо, сиво, игриво или необщително. Естествено, колкото по-пълен е емоционалният резервоар толкова по-положителни са чувствата.

В резултат на това според мен, само ако този резервоар на детето е пълен, можем да очакваме от него да се изявява пълноценно с отношение на откритост към света и да постъпва по възможно най-добрия начин.

Т.е. привързаността на детето не се изгражда към индивида, който го храни, а към индивида, който общува с него. Освен това лишаването от общуване с възрастен индивид през първите месеци от живота очевидно прекратява изграждането на качества на психиката и поведението, които позволяват оцеляването на детето при общуването му с възрастни индивиди след края на детството, т.е. прекратява се изграждането на фундаментални /”базови”/ качества, осигуряващи уравновесяването на индивида със социалната му среда.

Недоверието към другите е една от най-сериозните пречки при изграждане на интимните отношения в зряла възраст. Такива хора постоянно са подозрителни към половинките си, непрекъснато очакват да бъдат предадени или измамени от тях, а понякога и сами провокират подобно поведение.

“Базисното доверие” към майката и себе си дава възможност на детето да се справя с трудностите /състоянията на “фрустрация”/ през следващите периоди от живота си.

В заключение ще си позволя да оприлича децата на огледала. Те отразяват, а не започват любовта. Ако им се дава любов, те я връщат. Ако нищо не им е дадено, те няма какво да върнат, като същевременно развиват “базисно недоверие” към света и себе си.