Как да обичаме детето си

Всички казваме, че обичаме децата си. Смятаме, че е така и имаме право. Естествено, че ги обичаме. От друга страна, когато казваме това, всички приемаме и признаваме по различни начини, че допускаме грешки - дали вътре в себе, дали в разговор с приятели.
Няма, както и никога няма да има родител, който да не допуска грешки. Как е възможно да се съчетаят тези две неща? Да обичаме децата, но и да допускаме грешки?
Трябва да се научим да ги обичаме по най-правилния начин.
Човек е създание, което жадува за съвършенство, но същевременно е потопен в несъвършенство. Той непрекъснато се бори с тази реалност. Ще се опитаме да видим какво означава да обичам детето си. Какво означава любовта, какъв е реалният й смисъл и кога тя е истинска.

Първо. Обичам детето си такова, каквото е, а не както бих искал да бъде. Ако обичам детето си, както бих искал да бъде, това означава, че обичам моите очаквания. Обичам това, което си представям, обичам моите фантазии. В крайна сметка, обичам себе си. Това важи и за съпрузите. Но това е истинската любов, реалната любов, която притежава дълбочина, намира отзвук и има смисъл само, когато обичаме другия заради това, което е, а не както искаме да бъде. Това е любов, която не „витае из облаците”, а е стъпала здраво на земята.

В отношенията между родителите и децата това не се постига лесно. Защо ли? Защото всички ние, когато сме млади и още не сме се обвързали, си представяме определени неща за нашите деца. Всички сме си мечтали за това как ще изглежда бъдещото ни семейство, как ще изглеждат децата ни. Нашите деца ще бъдат най-хубавите, най-умните, най-послушните, ще си изяждат всичко, ще имат високи оценки. Така си ги представяме.
Но идва моментът, в който на бял свят идва конкретното дете, което не притежава всички неща, които сме си представяли, а само някои от тях. Ражда се дете, което на външен вид не е точно, както сме очаквали, да не говорим, че може да прилича на свекъра или свекървата – това е друг въпрос- дете, което не е толкова тихо през нощта, плаче и ни събужда. Или като порасне, не е толкова кротко, когато си играе с другите деца, кара се с тях, дори понякога ги дразни. А когато тръгне на училище, няма много поводи за похвали. Така родителят започва де се наскърбява, тоест да се руши образът, който е създал за своето дете. С други думи, да се руши образът за самия него, а не за детето му.

Второ. Обичам детето си означава, че показвам това с думи и сърце, с присъствието си и душата си, а не чрез награди и подаръци. С други думи, угаждането във всичко на детето, когато му купувам, каквото иска и каквото не иска, не е доказателство за любов. Това не означава, да стигнем до другата крайност, когато ни свиди, децата ни молят за нещо, а ние не им купуваме. Важно е да намерим мярката. Ще я намерим по-лесно, когато не се опитваме да изкупуваме вината си чрез подаръци. Много често прекомерните подаръци прикриват вина. Защото ние не сме достатъчно близо до нашите деца, много пъти отсъстваме или, в крайна сметка, с нещо сме ги онеправдали. Друг път прекомерните подаръци прикриват нашето неразположение или нежелание да бъдем заедно в живо и реално отношение с тях.
Впрочем ни липсва не толкова време, а разположение да седнем с тях, да играем, да четем, да се смеем, да се шегуваме, да разговаряме за нещо, тоест да имам душевен контакт с тях. Опитваме се да компенсираме всичко това, като им угаждаме с разни неща. Нима това не се нарича подкупване? Душевният контакт не е някаква специална наука или изкуство. Просто ще направим нещо заедно, за да може детето да усети, че то е от значение за нас. Когато вътре в себе си истински обичам детето си, такова, каквото е, тогава ще демонстрирам това с думи и с реално присъствие,а не с подаръци.

Трето. Обичам детето си означава, че не правя това, което детето ми може да направи. Не ние ще подготвяме уроците на детето, не ние ще го храним, след като е на възраст, когато може само да се храни, не ние ще му връзваме обувките, след като е достатъчно голямо, за да се наведе и дори само иска да направи това, като казва „Остави ме аз да си вържа обувките”. Ако иска да ни помогне в някоя работа, няма да му откажем под предлог, че няма да се справи добре. Дори да е така, след това ще поправим, каквото трябва. Много е важно детето да чувства, че ни помага, че проявява творчество, че е помогнало с нещо на майка си или баща си. Това му доставя огромна радост. Може да намерите много примери с деца от различни възрасти и дори при хора, сключили брак. Тоест нашите деца сключват брак, а ние понякога ги подценяваме. Гледаме на тях като на малки деца и мислим, че не могат да се справят с дома, със семейството и се месим в живота им.
Или се случва да ни помолят за нещо, а ние правим тройно или много повече от това, което е необходимо. Трябва да правим само това, за което са ни помолили. Ако искат по-голяма помощ, ще ни помолят и ще им помогнем. В противен случай, ако няма ясни граници, се получава объркване, което много пъти води до конфликти с родители и близки. Трябва да си знаем границата.

Четвърто. Обичам детето си означава, че не искам от него да прави неща, които сам не съм могъл да направя. „Понеже аз не следвах, ти трябва да влезеш в университета и за предпочитане в по-известните факултети”. Това е най-типичният пример. Но има случаи, в които някои родители са много строги, когато децата им не се справят добре, карат им се и дори понякога ги удрят. Доказано е, че това става, защото самите родители не са се справяли добре в училище и детето им напомня за тяхното лошо представяне. Те изобщо не са харесвали или по-скоро са мразели този момент от техния живот. Срамуват се от това и сега децата плащат.
Но детето е отделен човек, който започва нов живот. Не искам от детето ми да направи това, което аз не съм направил, защото осъзнавам, че то е различен човек. Признавам, че то не е моя собствена проекция. Така можем по-добре да осъзнаем това, което много пъти сте слушали, а именно, че нашите деца не са наши деца. Детето може да е поделило гените на своите родители, но оттук нататък то е нещо ново, с което Бог ни е дарил, за да го ръководим по най-добрия начин.

Пето. Обичам детето си означава, че полагам изключителни грижи за моя брак, а не обратното. Както някои родители казват гордо и очакват да ги похвалиш: „Откакто се оженихме, двамата никога не сме излизали”. Сякаш за кратко преминаваме през съпружеския живот, за да стигнем до реалната цел, която е да станем родители. Това е лошо и несправедливо. Защото на брака дължим децата. Не може да пренебрегнем това, което ни е дарило с тях, което е коренът. Обичаме нашите деца, когато се грижим за брачната ни връзка и по още една причина - защото им даваме пример за връзка, пример за брак, когато настъпи техният час.

Някак си несъзнателно ние като че ли показваме по-лесно раздразнението и гневът, отколко обичта към децата си. Обичта означава нещо повече от това да се грижиш за детето. Тя е свързана с това да останеш до него и да споделиш неговото щастие, успехи, неуспехи и разочарования и да го подкрепиш в реализирането на най-трудните му избори, дори когато не си съгласен с тях.